ТЪРГОВЕЦ
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
ЛИЦА, КОИТО НЕ СА ТЪРГОВЦИ
Чл. 2. Не се смятат за търговци:
1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;
3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Leave a Reply